Биомаса и биопродуктивност

biomassБиомаса се нарича съвкупността от организми ( живи и неживи ) в екосистемата. Тя може да бъде изразена числово, а така също в тегловни единици или енергийни калории.

Биопродуктивност – това е скоростта на производство на биомаса. В нейното производството участват продуценти – организми, които чрез фото- или хемосинтеза натрупват потенциална енергия във вид на органични вещества, създадени от минерални вещества, доставени от абиотичната среда, и консументи – организми, които се хранят с тях и създават сложни органични вещества. Продуктивността е първична и вторична. Първичната продуктивност е скоростта, с която продуцентите (предимно зелените растения ) в процеса на фотосинтеза свързват слънчевата енергия и я натрупват под формата на органично вещество. Тези вещества могат да бъдат използвани от растителноядните организми – консументи от първи ред. Вторична продуктивност е скоростта на производство на биомаса от консументи от втори ред или от редуцентите – хранещи се с мъртво органично вещество. За биомасата и енергията, получена от нея може да се информирате от Балканика Енерджи.

На сушата величината на биомасата е тясно свързана с водните и топлинни условия. Максималните показатели са характерни за горските съобщества, особено за влажните тропически гори ( повече от 125 кг/кв.м ), където е много топло и валежите са обилни. От този максимум тя намалява в три направления: към тропическите пустини ( където ръста на живите организми се ограничава от дефицита на вода ), към полярните райони и към високите плата ( недостатъчна е топлината ). Така за централните райони на Антарктида и Гренландия практически тя е равна на нула.

В океана, където фитоплактона заема централно място в състава на продуцентите, за разпределението на органичното вещество са характерни крайбрежната и хоризонтална зоналност.

Крайбрежната зоналност се проявява в намаляване на създаденото органично вещество от крайбрежната зона ( където е 1 – 2 кг/кв.м ) към централната част на океана. Това се обяснява с намаляването на хранителните вещества във водата. Наблюдава се изменение в цвета на морската вода от кафяво – зелен, характеризиращ плодородието на брега, към светло син, доказващ малкото хранителни елементи в откритите части на морските басейни. Образно казано в Световния океан има „пустини” и „черноземи”.

Хоризонталната зоналност е свързана със закономерностите на разпространение и характера на циркулация на водата. Ниските стойности на биомасата са типични за тропическите морета и централните части на Северния Ледовит океан. Високите стойности са характерни за районите на умерения пояс в северните части на Атлантическия океан и северозападните части на Тихия океан.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

*

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>