Малките деца и големите им страхове

 

overcoming_fearВсеки на този свят се страхува от нещо. Страхът е онзи плашещ подтик дълбоко в нас, който ни възпира да продълаваме напред. Главните страхове се формират точно през детските години и остават с нас завинаги.

Помним ужаса ни от Баба Яга, Торбалан, шуменето на листата в градината. С много от тях се справяме, като сега ни изглеждат смешни и нелепи… С други пък сме принудени да се примиряваме цял живот, като дори не осъзнаваме защо.

За възрастния човек, детските страхове са безсмислени и нерядко глупави. Но това не успокоява детето, изплашено от събудилия го кошмар. То не търси логика. То търси закрила. То иска да види до себе си големия, силния, своя приятел, да се стопли от сигурността му.

Опитвайки се да бъдем силни и да се показваме безстрашни в ежедневието, ние пропускаме нещо важно. Страхът не винаги е недостатък. Страхът може да се превърне в чувство за самосъхранение. Ако го посъветвате да се пази от удар, от опарване, от неразумна игра, детето няма да ви разбере. Истината често пристига при него под формата на болка и осъзнаване на предметите, които могат да бъдат опасни за него.

Детето няма как да разбере, че страхът му е ирационален, а то разчита на нашата реакция, за да се ориентира. Ако вие му се скарате, то няма да ви разбере, а може и да го приеме като страх, като бягство от ваша страна. Ако му кажете да не се страхува, то няма да ви разбере. Ако не успеете да се ориентирате, попитайте подходящ възрастов психолог, а за таксата можете да се възползвате от кредити онлайн без поръчител.

Детето има нужда да разбере, по елементарен начин, кое е вредно за него, от какво наистина има нужда да се бои, докато не узрее достатъчно, че да започне само да прави разликата. Макар че дори и тогава, ние пак ще “треперим” над тях, ще се стремим да контролираме всяко тяхно движение, филмите, които гледат, игрите, които играят, приятелите, с които общуват. Такава е природата на родителя.

Страхът ни дърпа, мотивира, движи… Той е до нас, еднакво близък, както и мечтите. Той е част от нас. Ако не можем да го победим с рационалния си разум, оставаме победени от него. Но какво да правим, когато сме малки, а и най-малкият шум ни се струва причина за световна катастрофа? Родителите са за това – да се изправят срещу чудовището, с дума или с меч в ръка, докато не пораснем достатъчно, за да се борим сами за себе си с онова, което ни плаши.

 

 

 

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

*

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>