Безработицата в епохата на пандемията

Един от ключовите елементи в епохата на пандемията от Сovid-19  е, че трябва ад започнем да мислим по нови начини и да използваме нови модели. При разразилата се пандемия в Китай, страната бе изолирана от света за дълго време. Оказа се, че търговците, които поддържат ниски запаси, при спиране на доставките на стоки от Китай се изправят пред голямо предизвикателство. Този момент се оказа проклятие за мнозина.

 

Разглеждайки запасите по различен начин

Продължаващата пандемия обаче показва, че ангажираните в сектора на търговията на дребно, които са поддържали по-големи материални запаси, са успели да смекчат прекъсването на веригата на доставки за по-дълъг период. Не им се е налагало да седят на купища излишни запаси, тъй като производствените нива в страните, производители на стоки, все още се поддържат. Докато Китай успя да увеличи производството до значително ниво, други големи износители на стоки все още ближат раните си. Поддържането на достатъчен инвентар обаче не работи през цялото време; подобна политика идва на помощ само в моменти като този.

Както търговците на дребно, така и търговските марки в единия край и производителите в другия, сега ще трябва да мислят и да действат по нов начин, както никога преди. Очевидно това би трябвало да доведе до по-добра и по-лека координация в реално време. Мониторингът на нивата на складовите наличности, създаването на производствените графици и поддържането на потока от продукти между тях трябва да работят за минимизиране, ако не и за елиминиране като цяло, на възможностите за прекъсване. Следователно логистиката трябва да бъде 100 процента цифрова и да формира ядрото на управлението на веригата за доставки. По-ефективно би било да се отдалечим от досегашния линеен начин на „управление на инвентара“ към взаимосвързани средства за „движение“ на инвентара. Логистиката би направила това и управлението на запасите ще отстъпи място на оптимизацията на запасите.

 

Отвъд краткосрочните и местните източници

Откакто Китай се превърна в производствен център на света – особено след Голямата рецесия 2007–2009 г., се правят усилия за отдалечаване на доставките и производството от тази страна. Тези усилия, по-често политически, отколкото други, взеха различни измерения и нюанси: от пренасочване и местно снабдяване (като при преместване на производството) до по-близко (като при съкращаване на кратки срокове). Те са работили в началото, като са били ограничени до специфични индустрии. Повечето от аргументите за застъпничество се фокусираха върху необходимостта да се отдалечим от зависимостта с Китай. Те натрупаха валута, докато пандемията Сovid-19 бушува.

Тъй като все повече компании и физически лица продължават да поддържат тази линия на разсъждения, те привидно пренебрегват факта, че нито едно от тях няма гаранция да се продължи и в бъдеще. Идеята за пренасочване, за да се осигурят работни места, разбира се, не може да бъде отхвърлена, защото всяка държава трябва да генерира заетост. Но просто местното снабдяване или краткосрочното спиране все още ще остави компаниите уязвими към бъдещи огнища или други непредвидими обстоятелства. Това бе демонстрирано достатъчно. Когато Китай се изключи от света през януари и февруари, много страни производителки на стоки, бяха спрягани като алтернативи. Резултатът? Заводите в Камбоджа и Виетнам остават без суровини, които  внасят от Китай и всички форми на производство в Индия спират, заради блокирането.

Мотивираното нещо, което трябва да направите оттук нататък, би било да се включите в множество източници или, ако това не е осъществимо, поне в алтернативни източници. В края на краищата именно това е идиомът да не се слагат всички яйца в една кошница. Припознаването на алтернативни източници би било по-безопасен изход. В този смисъл логистиката ще трябва да работи във формат plug-and-play. Това ще наложи ходене по тънка линия и грешен разговор в грешния момент може да прозвучи като смъртоносен звън за много компании. Вътрешните логистични крила на повечето компании са зле оборудвани за справяне с такива непредвидени ситуации, но може да се наложи фирмите от „третия свят“ да работят по модел навсякъде и по всяко време.

Източник: https://nameri-rabota.com/